Начало•••История•••Членове•••Галерия•••Видео•••Мото клубове и линкове•••Карта•••Мемориал•••БМА•••Партньори•••Книга за Гости

НАШАТА ИСТОРИЯ

В самото начало бяхме само глутница приятели от основното училище със соцмашини, които едва се добираха от точка А до точка Б без да зърнясат . Но такива бяха времената, братко. Времето вървеше бързо, а ние всеки божи ден бръмчахме заедно, както преди, но вече малко по-големи и малко по-луди, а и с по-сочни машини.

Някъде през 1992 г. някой спомена нещо от рода ПРИЯТЕЛИ КЛУБ НИ ТРЯБВА ТУКА. Всички прегърнахме идеята и започнахме да мислим, което и до днес трудно ни се удава, как точно се правят тия работи. Решихме, че ще е по-лесно да погледнем в канчето на комшията, в този случай на пловдивския ВАГАБОНДС и през следващата 1993 г. кочината вече беше скована с легални документи, а и с по-сериозна членска маса.

За седалище използвахме кръчмата, в която всеки ден се събирахме, но пред нея вече висеше светеща табела Мото клуб "TORNADO" По-късно, някъде през 1995 г., договорът на бара изтече и ние го загубихме. Започнахме да движим както преди, ден за ден, но заедно и в очакване на нова алтернатива. Минаха година, две и момента дойде. Приятел от нашата черга ни предложи гаража си, който функционираше като барче и голямата табела светна над вратата му. Живяхме си добре и там около година, толкова ни изтърпяха комшиите, а ние решихме, че мястото е тясно и неудобно за вече доста размножалата се гилдия. Последваха две години на отчаяние и лутане, много от нас предадоха моторите си, но пък се ослушваха за ново начало и раздвижване на събитията. Движихме машините по съборите и завиждахме тайно на другите клубове, при които работите вървяха.

През пролетта на 1997 г. получихме предложение от мазен бизнесмен да използваме базата му за клуб. Приехме с недоверие, защото знаехме, че обектът му е застрашен. Готвеха се на това място да строят някакъв скапан селски пазар, но нали трябваше да съживим страстите и приехме. Закачихме мотор на покрива който можеше да гука на оборот вместо музика в бара. Тогава решихме да се борим за новия си клуб и го направихме. С помощта на наши приятели и мото клубове, с които сме в най-близки отношения направихме грандиозна стачка и рокерско шествие, за които се шумя и по пресата. Не след дълго от новия клуб остана само история.

Пак се потупахме братски по рамото и си казахме може да вали, само да не се разваля времето, а то си вървеше като служебно балканче и ние си карахме оная наша стара хава. Сега си имаме клуба, за който си мечтаехме тогава и старата табела пак си виси над вратата му с надпис Мото Клуб "TORNADO", а ние се радваме на по-младите рокери, които по достойнство се наредиха заедно с нас до Българските мото клубове.